Моята пролет
и окрилен денят ми в полет.
И нека щура, дива и красива
се върне с песните си жива,
по клони с цъфнали овошки.
Аз зная, че ще е красиво,
небето звездно със мечтите.
И нека е щастлива, истинска...
в очите бликаща, докосваща,
една сълза, за да ме има.
Ще бъде пролет във душата.
Ще пеят цъфнали цветята,
тревица тучна под нозете,
по които някъде ще тръгна,
за да се слея със зората.
10.01.2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
