7 авг. 2013 г., 14:20

Моята роля

583 0 0

 

Понякога обърквам своята роля -

искам все главна да играя,

може и нищожна,

но забавна до края.

Каквото  ми поднесе

"театърът на живота" -

до края си ще играя...

Така свикнах с годините -

друг начин не зная.

Била съм на сцена,

била съм във ложа...

Понякога обърквам своята роля -

искам все главна да играя,

но славата отстъпва място на годините

суфльорът "крещи" зад сцената -

Повече не може!

Това е!

Да гледам играта на другите

за мен е мъчение,

но каквото ми поднесе

"театърът на живота" -

длъжна съм да го приема.

Ще се връщам в спомените,

когато бях и аз нещо на сцената...

Това е!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...