Aug 7, 2013, 2:20 PM

Моята роля

  Poetry
580 0 0

 

Понякога обърквам своята роля -

искам все главна да играя,

може и нищожна,

но забавна до края.

Каквото  ми поднесе

"театърът на живота" -

до края си ще играя...

Така свикнах с годините -

друг начин не зная.

Била съм на сцена,

била съм във ложа...

Понякога обърквам своята роля -

искам все главна да играя,

но славата отстъпва място на годините

суфльорът "крещи" зад сцената -

Повече не може!

Това е!

Да гледам играта на другите

за мен е мъчение,

но каквото ми поднесе

"театърът на живота" -

длъжна съм да го приема.

Ще се връщам в спомените,

когато бях и аз нещо на сцената...

Това е!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...