7.08.2013 г., 14:20

Моята роля

581 0 0

 

Понякога обърквам своята роля -

искам все главна да играя,

може и нищожна,

но забавна до края.

Каквото  ми поднесе

"театърът на живота" -

до края си ще играя...

Така свикнах с годините -

друг начин не зная.

Била съм на сцена,

била съм във ложа...

Понякога обърквам своята роля -

искам все главна да играя,

но славата отстъпва място на годините

суфльорът "крещи" зад сцената -

Повече не може!

Това е!

Да гледам играта на другите

за мен е мъчение,

но каквото ми поднесе

"театърът на живота" -

длъжна съм да го приема.

Ще се връщам в спомените,

когато бях и аз нещо на сцената...

Това е!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...