29 окт. 2013 г., 09:08  

Моята ръка

907 0 16

        

           Ето! Подадох ти я - моята ръка,

          извинявай, все още е студена,

          изстина през тези години самота,

          здрависвана от отлитащото време!

 

          Подавам я - поеми я, ако искаш,

          заедно ще се стоплим двама,

          а думите - те ще са излишни,

          ако се гледаме в очите само.

 

          Те ще си говорят вместо нас,

          ще се любят, ще се сливат,

                                            ще тревожат,

          нищо друго не искам аз,

          освен да си ми близка,

                                               ако можеш.

 

          Подавам ти ръка - човешко е,

                                     когато помъдряваш 

          да подкрепиш до себе си приятел

                                                             знаен -

          ако не искаш - отблъсни я,

                                                  но внимавай,

          опора не е дадена ръка под наем

                                           или дори назаем!

          

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....