Oct 29, 2013, 9:08 AM  

Моята ръка

  Poetry » Love
906 0 16

        

           Ето! Подадох ти я - моята ръка,

          извинявай, все още е студена,

          изстина през тези години самота,

          здрависвана от отлитащото време!

 

          Подавам я - поеми я, ако искаш,

          заедно ще се стоплим двама,

          а думите - те ще са излишни,

          ако се гледаме в очите само.

 

          Те ще си говорят вместо нас,

          ще се любят, ще се сливат,

                                            ще тревожат,

          нищо друго не искам аз,

          освен да си ми близка,

                                               ако можеш.

 

          Подавам ти ръка - човешко е,

                                     когато помъдряваш 

          да подкрепиш до себе си приятел

                                                             знаен -

          ако не искаш - отблъсни я,

                                                  но внимавай,

          опора не е дадена ръка под наем

                                           или дори назаем!

          

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...