14 апр. 2017 г., 00:13

Моята скъпа сестра

1.1K 1 3

Откакто се помня, в моя живот, пътят ми ти осветяваш

още от люлката, малката ти ръчичка все ме милваше,

пропълзях ли нанякъде, моето сестриче все ме следваше и пазеше

заплачех ли, щом мама я няма, сестрината милувка ме утешаваше.

 

Погледна ли черно-белите снимки, си спомням за милата ми сестра

в мен винаги наляга някъква тъга, по отминалите времена

мигове на щастие и радости, ти ме повече от сестра

която и за милион други, няма да сменя на света.

 

Припомних си песните,които се теб така ведро пяхме

нощите, когато с теб в нашата стая не спяхме,а мечтахме

пренаредих пъзела със спомени, от нашите вълшебни детски игри

под родна стряха, по поля и гори,ронеха се незабравимите дни

 

Не забравих онези картнки, които не спираше да ми показваш,

помня макар и избледняло, приказките, които обичаше да ми разказваш

останаха дълбоко в мен, добрите неща,на които непрестанно ме научаваш

топлите ти и укорителни думи помня, които не спираше да ми повтаряш.

 

Когато тихо плачех, уплашена и натъжена, ти триеше сълзите ми.

Когато бях обезверена, ти ме накара да вярвам в мечтите си.

Когато успявах, ти още повече вярваше във мен,

твоята сестринска обич, ме обгръщаше всеки ден.

 

Минаваха години, растяхме, преотривахме света всеки ден,

от момиче станах жена, пламъкът на обичта ти остана непроменен

запънех ли се по пътя на живота, осланях се на твоята ръка

моята сестра, най-близката приятелка, с която всичко ще споделя.

 

Върна ли се в бащината къща, с обич винаги докосвам твоите неща,

макар и за миг, си те представям до мен и благодаря на Бог че те има –

моята сестра от която всичко бих получила – съвет, прошка, добрина,

живот, сърце, душа – всичко което бих дала за моята сестра.

 

Като си далеч от мен, все се надявам по телефона да ти чуя гласа,

да се презаредя до мига, когато отново ще те видя в бащината ни къща,

там, дето майка и татко с отворени ръце ни чакат,

там, където нашите семейства и деца в един род се събират.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колко искрено и силно! И аз съм щастлива да имам такава сестра, така като описваш твоята
  • Чак ми се прииска и аз да имам такава сестра. Много е хубаво, представям си когато го прочете. Поздрави.
  • Силно и искрено - няма как да не ми хареса.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...