Откакто се помня, в моя живот, пътят ми ти осветяваш

още от люлката, малката ти ръчичка все ме милваше,

пропълзях ли нанякъде, моето сестриче все ме следваше и пазеше

заплачех ли, щом мама я няма, сестрината милувка ме утешаваше.

Погледна ли черно-белите снимки, си спомням за милата ми сестра

в мен винаги наляга някъква тъга, по отминалите времена

мигове на щастие и радости, ти ме повече от сестра

която и за милион други, няма да сменя на света.

Припомних си песните,които се теб така ведро пяхме

нощите, когато с теб в нашата стая не спяхме,а мечтахме

пренаредих пъзела със спомени, от нашите вълшебни детски игри

под родна стряха, по поля и гори,ронеха се незабравимите дни

Не забравих онези картнки, които не спираше да ми показваш,

помня макар и избледняло, приказките, които обичаше да ми разказваш

останаха дълбоко в мен, добрите неща,на които непрестанно ме научаваш

топлите ти и укорителни думи помня, които не спираше да ми повтаряш.

Когато тихо плачех, уплашена и натъжена, ти триеше сълзите ми.

Когато бях обезверена, ти ме накара да вярвам в мечтите си.

Когато успявах, ти още повече вярваше във мен,

твоята сестринска обич, ме обгръщаше всеки ден.

Минаваха години, растяхме, преотривахме света всеки ден,

от момиче станах жена, пламъкът на обичта ти остана непроменен

запънех ли се по пътя на живота, осланях се на твоята ръка

моята сестра, най-близката приятелка, с която всичко ще споделя.

Върна ли се в бащината къща, с обич винаги докосвам твоите неща,

макар и за миг, си те представям до мен и благодаря на Бог че те има –

моята сестра от която всичко бих получила – съвет, прошка, добрина,

живот, сърце, душа – всичко което бих дала за моята сестра.

Като си далеч от мен, все се надявам по телефона да ти чуя гласа,

да се презаредя до мига, когато отново ще те видя в бащината ни къща,

там, дето майка и татко с отворени ръце ни чакат,

там, където нашите семейства и деца в един род се събират.