23 нояб. 2010 г., 00:43

Моята страшна любов

1.4K 0 17

Любовта ми не беше от страшните.

Аз не съм вампирясало зомби.

Под леглото ми няма калашник

и цял арсенал ръчни бомби...

Обичах те толкова нежно и чисто,

че виждах кръвта си под кожата бяла.

А сърцето ми лудо, така поривисто,

за други не беше туптяло...

Не всяваше ужас моята обич -

само даваше дом на мечтите.

Нямаше да те прати във гроба,

щеше да видиш отблизо звездите!

 

Моята обич не беше страшна.

А теб... какво те уплаши...?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...