23.11.2010 г., 0:43

Моята страшна любов

1.4K 0 17

Любовта ми не беше от страшните.

Аз не съм вампирясало зомби.

Под леглото ми няма калашник

и цял арсенал ръчни бомби...

Обичах те толкова нежно и чисто,

че виждах кръвта си под кожата бяла.

А сърцето ми лудо, така поривисто,

за други не беше туптяло...

Не всяваше ужас моята обич -

само даваше дом на мечтите.

Нямаше да те прати във гроба,

щеше да видиш отблизо звездите!

 

Моята обич не беше страшна.

А теб... какво те уплаши...?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...