Любовта ми не беше от страшните.
Аз не съм вампирясало зомби.
Под леглото ми няма калашник
и цял арсенал ръчни бомби...
Обичах те толкова нежно и чисто,
че виждах кръвта си под кожата бяла.
А сърцето ми лудо, така поривисто,
за други не беше туптяло...
Не всяваше ужас моята обич -
само даваше дом на мечтите.
Нямаше да те прати във гроба,
щеше да видиш отблизо звездите!
Моята обич не беше страшна.
А теб... какво те уплаши...?
© Станислава Всички права запазени
Стилът ти е оригинален. Вълнуваш!