stenli499 (Станислава) stenli499 (Станислава)
23 291
Nov 23, 2010, 12:43 AM

Моята страшна любов

  Poetry
1.4K 0 17

Любовта ми не беше от страшните.

Аз не съм вампирясало зомби.

Под леглото ми няма калашник

и цял арсенал ръчни бомби...

Обичах те толкова нежно и чисто,

че виждах кръвта си под кожата бяла.

А сърцето ми лудо, така поривисто,

за други не беше туптяло...

Не всяваше ужас моята обич -

само даваше дом на мечтите.

Нямаше да те прати във гроба,

щеше да видиш отблизо звездите!

 

Моята обич не беше страшна.

А теб... какво те уплаши...?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0