26 авг. 2008 г., 16:54

Моята учителка

2.1K 0 15
 

Ти беше моя майка и приятел,

дари ме със мечти и топлина,

на детските души беше ваятел,

докосваше ги с приказни слова.

 

Ти вдъхна ми увереност в живота,

направи ме щастлив и смел човек,

показа ми в борбата красотата

и ме научи да вървя нащрек.

 

Посочи ми да търся светлината

във малките невидими неща

и да отпивам жадно аромата

поднесен ми от феята-съдба.

 

В сърцето си навеки ще те нося

и ще те помня до последен дъх,

съветите ти с мисълта ще прося,

за да достигна слънчевия връх!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© The Notorious Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...