26.08.2008 г., 16:54

Моята учителка

2.1K 0 15
 

Ти беше моя майка и приятел,

дари ме със мечти и топлина,

на детските души беше ваятел,

докосваше ги с приказни слова.

 

Ти вдъхна ми увереност в живота,

направи ме щастлив и смел човек,

показа ми в борбата красотата

и ме научи да вървя нащрек.

 

Посочи ми да търся светлината

във малките невидими неща

и да отпивам жадно аромата

поднесен ми от феята-съдба.

 

В сърцето си навеки ще те нося

и ще те помня до последен дъх,

съветите ти с мисълта ще прося,

за да достигна слънчевия връх!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© The Notorious Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...