Aug 26, 2008, 4:54 PM

Моята учителка

  Poetry » Other
2.1K 0 15
 

Ти беше моя майка и приятел,

дари ме със мечти и топлина,

на детските души беше ваятел,

докосваше ги с приказни слова.

 

Ти вдъхна ми увереност в живота,

направи ме щастлив и смел човек,

показа ми в борбата красотата

и ме научи да вървя нащрек.

 

Посочи ми да търся светлината

във малките невидими неща

и да отпивам жадно аромата

поднесен ми от феята-съдба.

 

В сърцето си навеки ще те нося

и ще те помня до последен дъх,

съветите ти с мисълта ще прося,

за да достигна слънчевия връх!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© The Notorious All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...