Aug 26, 2008, 4:54 PM

Моята учителка

  Poetry » Other
2.1K 0 15
 

Ти беше моя майка и приятел,

дари ме със мечти и топлина,

на детските души беше ваятел,

докосваше ги с приказни слова.

 

Ти вдъхна ми увереност в живота,

направи ме щастлив и смел човек,

показа ми в борбата красотата

и ме научи да вървя нащрек.

 

Посочи ми да търся светлината

във малките невидими неща

и да отпивам жадно аромата

поднесен ми от феята-съдба.

 

В сърцето си навеки ще те нося

и ще те помня до последен дъх,

съветите ти с мисълта ще прося,

за да достигна слънчевия връх!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© The Notorious All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...