Моята вселена

Нежна кожа, дъх на роза,

Любовни ласки под звездите,

момент блаженство в свят от проза...

С вихъра на времето се сляха

И в миналото отлетяха.

Картини, звуци, спомени обични,

Лъчи от изгреви безброй,

безплътни през душата ми изтичат.

Успяват в миг да ме омаят

и после чезнат във безкрая.

Вълни от мисли, чувства, вдъхновения

Се реят вътре в мен и покрай мен

Изпълват с хаос всички измерения

Танцуват своя вихрен танц, не спират

И във вечността покой намират.

Измина време...

Хоризонтът ми се срина,

Превърна се в тунел, а после – в светлина,

А времето за миг застина,

Избликнаха любов и ведрина.

Навред се чуваше божествен звън.

Огледах се – нима е сън?