29.03.2020 г., 17:56

Моята вселена

716 0 0

Нежна кожа, дъх на роза,

Любовни ласки под звездите,

момент блаженство в свят от проза...

С вихъра на времето се сляха

И в миналото отлетяха.

 

Картини, звуци, спомени обични,

Лъчи от изгреви безброй,

безплътни през душата ми изтичат.

Успяват в миг да ме омаят

и после чезнат във безкрая.

 

Вълни от мисли, чувства, вдъхновения

Се реят вътре в мен и покрай мен

Изпълват с хаос всички измерения

Танцуват своя вихрен танц, не спират

И във вечността покой намират.

 

Измина време...

Хоризонтът ми се срина,

Превърна се в тунел, а после – в светлина,

А времето за миг застина,

Избликнаха любов и ведрина.

Навред се чуваше божествен звън.

Огледах се – нима е сън?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Данчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...