iwanov91
37 результатов
С пепел от души човешки,
посипана е нашата земя.
Странни сенки се прокрадват -
сред безкрайна пустота.
Мощен порив от звезда в небето, ...
  715 
Знам, поезия не искаш!
Не искаш празни редове...
Но как да кажа, че те искам,
за безкрайни часове?
Липсваш ми, това е всичко! ...
  1061 
През прозорец затворен можеш да гледаш,
можеш и в транс да стоиш.
Мисли напиращи в пъстрата есен,
подтикват те с тях да гориш.
Стоиш си и гледаш, пушиш цигара, ...
  928 
Тъмно е още!
Часът е среднощен.
Напира отвътре демонът мощен.
Демон на слово, демон разкостен
явил се в съзнание и вътре залостен. ...
  689 
Загубих себе си сред бури,
облаци от прах и дим.
Сред човешка глупост и заблуди,
съм заключен в лампа джин.
И търся себе си сред пясъци. ...
  813 
В ново време с нов закон,
с нови нрави, с нов нагон,
нова сила, нов подслон,
всичко ви е ново, нов е и Содом.
И нямате порядки, нямате сърца, ...
  668 
В едно село живял един смъртно болен.
Всеки ден, този човек излизал на разходка, вдишвал всяка глътка въздух и се радвал на всеки повей на вятъра.
Освен разходката, човекът често работел по своята къща, която мечтаел да завърши, преди да си замине завинаги.
Един ден на вратата на болния се почукало. ...
  723 
Тихо времето минава.
Изнизва се от мойта длан
и само спомена остава,
в погледа ми замечтан.
Исках те за нощ или за две ...
  677 
Когато литна към небето синьо,
ще оставя тук парчета от душа.
Разхвърляни, сред сухата пустиня,
на оголена и рухнала земя.
Оставям своя принос от човечност, ...
  1227 
Толкова години и моменти
заедно прекарахме сами.
толкова мечти и сантименти,
толкова излъгани очи.
Обичам всеки спомен с бреме ...
  476 
Прости на младия поет,
че грешките му все не спират.
Не се терзай за тоз субект,
защото мъртви не умират.
Не умират още хората без име, ...
  670 
Катери се !
Недей да се отказваш!!!
Бори се!
На себе си доказваш!
На никой не робуваш! ...
  663 
Усмивката на клоуна е фалшива!
Изрисувана, подправена на сила
и мъката в душата му прогнила,
е неговата скрита болка мила.
Тъжен клоун играе на манежа, ...
  614 
Бил ли ти е празен джоба?
Да нямаш пукната пара?
Глад да те гори, като отрова?
Да нямаш сили за сълза?
Ходил ли си скъсан и одърпан? ...
  1490 
Днес се събудих около осем,
измих се, закусих, пих и кафе,
гаража отворих леко ядосан
и днес закъснях за сефте.
Подкарах колата по улици тесни ...
  1040 
Аз съм българин, потомък на Спартак!
Рим чрез него разтреперих.
Аз съм българин и горд съм трак.
Хилядолетната история намерих.
Аз съм пръв последовател на Христа. ...
  831 
Накъде поведе стадото си Боже?
Накъде върви човека?
Ръководени от мощния ти стожен,
и пак сме в кривата пътека!
Властва тук материализъм! ...
  1146 
В пустинята вдигам ръката си слаба.
Има ли кой да я види?
Помощ не викам, не чакам отрада,
понеже в душите сте гнили.
Хората бавно изчезват от сцена, ...
  644 
Сценарий – Иван Иванов
(Черен фон)
-Посредствен си!
(Трясък на врата.)
-Не ставаш! ...
  729 
Есента почука с ледената длан,
по вратата на домашния уют.
Как не искам да оставам сам,
окован във мрак и кучи студ.
Дори камина да запаля нощем, ...
  825 
Така ще си остана
в забрава чак до век.
Ще се чуе ли все нявга
тоз измъчен ек.
Ще го чуете гробовно, ...
  509 
Дъждовен ден, навън е пусто.
По улиците няма нито звук.
И само клаксоните глухо
далече свирят пак напук.
Капки дъжд се спускат чудно, ...
  614 
По-добре като Моцарт да умра,
в бедност, нищета и несрета.
Отколкото душата си да дам,
да я заключат в пошлия зандан!
Където честността е просто дума, ...
  2161 
Вие, господа, съсипахте народа.
Вие го оставихте без хляб и сол.
Вие, господа, сте крастава порода!
Баща си ще оставите и бос, и гол.
Прогонихте децата наши, мили, ...
  1395 
От времето ново, човешки неволи,
по пътища стари, боси и голи,
човеци, шибеци и вечните роли,
сменени от вечни човечни разколи.
Делят се човеци на черни и бели, ...
  707 
Зимна приказка навън ехти,
но с край щастлив ли ще е тя?
Студ сковал е горските елхи,
И гарван грозно песента запя.
Черен ден е за народа, като вчера. ...
  1318 
Започва новият етап. Начало!
Събираме се в общо цяло,
мощно общо тяло.
Народът не търпи това пипало,
грабещо и скубещо, ...
  791 
Всеки на този свят живее за да умре, но има един човек, един българин, който умря за да живее. Безспорно "Тоз който падне в бой за свобода, той не умира" и никак не умаловажавам останалите български борци за свобода, но Левски винаги е бил олицетворение на българската обетована земя. За съжаление об ...
  2193 
Родих се, живях и после смъртта
понесе нагоре незнайна душа.
Какво сътворих? Какво ще остане?
Светът продължава, не ще да престане!
Мисъл след мисъл и все напориста, ...
  626 
„Измислен свят”
Авторско право © Иван Димитров Иванов. Всички права запазени...
Крачейки по опустелите улици на града, раздърпаният ми шлифер не можеше да прикрие вече овехтелите, стари, протрити дънки, наследени от един клошар, с когото „съжителствах” две години до контейнера на улица „Лайт”. Каква ...
  1421 
Някъде край Одрин
летяха куршуми без брой,
войници стояха безмълвни,
готови за решителен бой!
Нямаха изход, нито надежда, ...
  646 
Ти си човека, на когото всичко казвам,
приятеля, за който съм мечтал.
На тебе аз държа и обещавам,
че приятелството ни e чист кристал.
Пясъка в морето аз ще преброя, ...
  718 
Сестра ми
Знаеш ли какво мълви гората?
Знаеш ли защо през есен падат ù листата?
Искала подарък да направи на земята,
че тя на нея ù била сестрата. ...
  1024 
Корабът плава в безкрайното море,
знамето гордо се вее.
Всеки от нас готов е да умре,
България с нас да се гордее.
Ето, врагът се показва ...
  681 
Сълза
Едно сърце в гърдите ми тупти,
За теб ридае, без да спира.
Една сълза в очите ми блести,
като вижда как без теб умирам. ...
  739 
Лутах се сам без посока и път
по пътеките незнайни на Тиба.
Дори и просякът има свой кът,
където с нощта да заспива.
Всичко изгубих, нямам си нищо, ...
  817 
Рекет, куршуми, бомби и гуми.
Комунизъм, демокрация, фалшиви думи.
Кавали, Версаче, Армани и пуми!
Всичко фалшиво е, оставам без думи.
Вкъщи обстановката позната е вече, ...
  884 
Предложения
: ??:??