27 сент. 2020 г., 11:32

Мрачно бъдеще

618 0 0

Мрачно бъдеще

 

Отидох надалеч,

но много не видях,

и някак не успях,

не съм един от тях.

 

Въртя се пак и пак,

а всичко е едно и също,

а някой отгоре гледа вездесъщо.

А бъдеще дали има?

 

Аз казвам - не. Това не е живот.

Не е и смърт поне,

разпятие над мен - да знам, че ще се мре.

А бъдеще дали има?

 

Развитие няма,

това чух стократно.

Това може и да е факт, но

пътят свърши, а това не е приятно.

А бъдеще дали има?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Маринов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...