27 сент. 2020 г., 11:32

Мрачно бъдеще

612 0 0

Мрачно бъдеще

 

Отидох надалеч,

но много не видях,

и някак не успях,

не съм един от тях.

 

Въртя се пак и пак,

а всичко е едно и също,

а някой отгоре гледа вездесъщо.

А бъдеще дали има?

 

Аз казвам - не. Това не е живот.

Не е и смърт поне,

разпятие над мен - да знам, че ще се мре.

А бъдеще дали има?

 

Развитие няма,

това чух стократно.

Това може и да е факт, но

пътят свърши, а това не е приятно.

А бъдеще дали има?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Маринов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...