27.09.2020 г., 11:32

Мрачно бъдеще

615 0 0

Мрачно бъдеще

 

Отидох надалеч,

но много не видях,

и някак не успях,

не съм един от тях.

 

Въртя се пак и пак,

а всичко е едно и също,

а някой отгоре гледа вездесъщо.

А бъдеще дали има?

 

Аз казвам - не. Това не е живот.

Не е и смърт поне,

разпятие над мен - да знам, че ще се мре.

А бъдеще дали има?

 

Развитие няма,

това чух стократно.

Това може и да е факт, но

пътят свърши, а това не е приятно.

А бъдеще дали има?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Маринов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...