Мрачно бъдеще
Отидох надалеч,
но много не видях,
и някак не успях,
не съм един от тях.
Въртя се пак и пак,
а всичко е едно и също,
а някой отгоре гледа вездесъщо.
А бъдеще дали има?
Аз казвам - не. Това не е живот.
Не е и смърт поне,
разпятие над мен - да знам, че ще се мре.
А бъдеще дали има?
Развитие няма,
това чух стократно.
Това може и да е факт, но
пътят свърши, а това не е приятно.
А бъдеще дали има?
© Атанас Маринов Всички права запазени