27.09.2020 г., 11:32

Мрачно бъдеще

608 0 0

Мрачно бъдеще

 

Отидох надалеч,

но много не видях,

и някак не успях,

не съм един от тях.

 

Въртя се пак и пак,

а всичко е едно и също,

а някой отгоре гледа вездесъщо.

А бъдеще дали има?

 

Аз казвам - не. Това не е живот.

Не е и смърт поне,

разпятие над мен - да знам, че ще се мре.

А бъдеще дали има?

 

Развитие няма,

това чух стократно.

Това може и да е факт, но

пътят свърши, а това не е приятно.

А бъдеще дали има?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Маринов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...