Мрачно бъдеще
Отидох надалеч,
но много не видях,
и някак не успях,
не съм един от тях.
Въртя се пак и пак,
а всичко е едно и също,
а някой отгоре гледа вездесъщо.
А бъдеще дали има?
Аз казвам - не. Това не е живот.
Не е и смърт поне,
разпятие над мен - да знам, че ще се мре.
А бъдеще дали има?
Развитие няма,
това чух стократно.
Това може и да е факт, но
пътят свърши, а това не е приятно.
А бъдеще дали има?
© Атанас Маринов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
