Мрак

В тъмна и злокобна нощ
сред ураганни ветрове от нищото
излезе той и имаше добро сърце!
Но явно някои завидя и в миг
прокле го с зла съдба-Нещастен
да е в любовта!
И тъй съдбата му бе предначертана
и вместо обич,получи той
отровна рана!
Бе влюбен в красиво цвете
с голямо и добро сърце,поне той
вярваше в това !
Но всичките мечти му то разби
със грубите и зли лъжи!
Сега върви с оклюмнала глава
и поглед вперен в калта-върви!
Невижда вече смисъл в живота
и връща се към мрака той!
Със своето сърце разбито-поне
ще има там покой!