Минало са вече хубавите летни дни,
облаци се появиха и вятърът шуми, шуми!
И сякаш вътре в мене... зима е сега,
градушка шумно вие във моята душа,

сълзите пак се стичат по моето лице,
и пак дъждът се лее от нощното небе,
пак есента настъпва, със нея и студът,
реки и езера сковава пак ледът...

И бавно ронят се листата и стелят влажната земя,
дърветата обгръщат тихо старата стена...
И лятото отлита... отмива го дъждът,
а Слънцето е скрито... мрачен е градът...