7.09.2015 г., 19:55

Мрак

921 0 0

Минало са вече хубавите летни дни,
облаци се появиха и вятърът шуми, шуми!
И сякаш вътре в мене... зима е сега,
градушка шумно вие във моята душа,

сълзите пак се стичат по моето лице,
и пак дъждът се лее от нощното небе,
пак есента настъпва, със нея и студът,
реки и езера сковава пак ледът...

И бавно ронят се листата и стелят влажната земя,
дърветата обгръщат тихо старата стена...
И лятото отлита... отмива го дъждът,
а Слънцето е скрито... мрачен е градът...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...