В този мрак, така злокобен
изглежда в мислите си пак заробен...
Стоя, чакайки нещо да се случи,
нещо малко сърцето да отключи...
че застинало е в злокобния час,
маската отново сложих аз...
Чакам, но не знам защо...
душата иска нещо малко... но добро...
Да почувства топлина,
макар и от отдавна изстинала ръка...
В този мрак, така злокобен
в мислите си пак ще съм заробен... ...