31 янв. 2019 г., 01:50

Мрак 

  Поэзия » Свободный стих
503 0 0
Попивам мрака в себе си.
Не ми е нужна Луната.
Със своята светлина тя
не може да грее.
Не съм вълк,
защото мразя луната,
а обичам мрака.
С безцветността си ме успокоява:
кара ме да се опознавам сам,
без светлината да ми пречи!
Странно е,че търся утеха в мрака,
но той не е хаос, а Покой. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Велков Все права защищены

Предложения
: ??:??