Попивам мрака в себе си.
Не ми е нужна Луната.
Със своята светлина тя
не може да грее.
Не съм вълк,
защото мразя луната,
а обичам мрака.
С безцветността си ме успокоява:
кара ме да се опознавам сам,
без светлината да ми пречи!
Странно е,че търся утеха в мрака,
но той не е хаос, а Покой.
Често се връщаме към тъмнината,
за да обикнем светлината.
Светлината и мрака не могат сами –
обичат се.
Само Човекът танцува със самотата,
но винаги потъва в Мрака.