5 нояб. 2015 г., 17:57

Мразя го

427 0 0

Мразя го

Мразя го за това, че ме направи негова за миг. Мразя плътния му внушаващ респект глас. Мразя очите му тъмни, като мрака,които ме гледаха с такова обаяние. Мразя кожата му, която ухаеше на секс. Мразя го за това, че всяка секунда прекарана с него ме правеше още повече подвластна на него и неговите емоции. Мразя го за това, че говореше за бъдеще, но аз не бях в него. Мразя го за това, че всеки път, когато сложа край, той слагаше ново начало.  Мразя го за това, че мачкаше чаршафите с мен, а после се връщаше при нея. Мразя го, но мразя повече себе си.  Но така е той ме има за своя изгора, а нея за негова вечна опора…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...