Nov 5, 2015, 5:57 PM

Мразя го

  Poetry » Love
426 0 0

Мразя го

Мразя го за това, че ме направи негова за миг. Мразя плътния му внушаващ респект глас. Мразя очите му тъмни, като мрака,които ме гледаха с такова обаяние. Мразя кожата му, която ухаеше на секс. Мразя го за това, че всяка секунда прекарана с него ме правеше още повече подвластна на него и неговите емоции. Мразя го за това, че говореше за бъдеще, но аз не бях в него. Мразя го за това, че всеки път, когато сложа край, той слагаше ново начало.  Мразя го за това, че мачкаше чаршафите с мен, а после се връщаше при нея. Мразя го, но мразя повече себе си.  Но така е той ме има за своя изгора, а нея за негова вечна опора…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...