Мразя го
Мразя го
Мразя го за това, че ме направи негова за миг. Мразя плътния му внушаващ респект глас. Мразя очите му тъмни, като мрака,които ме гледаха с такова обаяние. Мразя кожата му, която ухаеше на секс. Мразя го за това, че всяка секунда прекарана с него ме правеше още повече подвластна на него и неговите емоции. Мразя го за това, че говореше за бъдеще, но аз не бях в него. Мразя го за това, че всеки път, когато сложа край, той слагаше ново начало. Мразя го за това, че мачкаше чаршафите с мен, а после се връщаше при нея. Мразя го, но мразя повече себе си. Но така е той ме има за своя изгора, а нея за негова вечна опора…© Силвия Петрова All rights reserved.