Някога, преди много,

много години...

Във гъстата трева...

отнесена от бурен вятър,

попаднала муха...

От вятърът

зашеметена,

умаломощена,

запъплила мухата...

Видяла сочни цветове...

видяла синьото небе,

прекрасно слънце

и кристален въздух...

Видяла ги и преценила...

Туй тук,

далеч е по-добре...

от конският обор

и конските фъшкии,

че даже,...

свинската оборска тор,

на хилядите превъзхожда!

Решила на мига мухата,

че тука, ще остане...

Но как това да стане?

Огледала се и видяла,

че над мерата...

пчелички, тихичко жужукат...

и само къщичките им,

наоколо се гушат...

Пресметнала на ум,

решила,...

че дружка първа със пчелата,

завинаги ще стане!

Във кошера-палат,

далеч по-топло

и по-чисто е!

И как със задника на коня,

сравнение, въобще, възможно е !

Решено-сторено! -

си мислила мухата!

Сега, единствено бедата е,...

пчелата... как да убедя,

че можеме да станеме... семейство

В поляните охолни заедно,

да бръмкаме напред-назад!

В нектара да се къпем

всеки ден...и даже

във прашеца мек, да се търкаляме!

Така от сутрин, та до вечер,

денят си славно ще преваляме!

Пчелата ще събира цвят и ще ме храни...

Домът ми вечно ще е чист...

Мушички, ще ми народи разбрани...

и те, нектар...за своя татко ще пестят!

Потънала в мечти,

за бъдещето светло и...

съвсем улисана...

Мухата не видяла,

че пчеличка, там, наблизо,

във цветчето се е спряла...

Огледала мухата,

черно-сива,

пчеличката чевръста...

Сукманчето и пухкаво,

красиво, на слънцето

от чистота блестяло...

Пчеличката грижливо,

всяка сутрин

в росата сутрешна го прала...

на слънчице сушила...

Премяната и да блести,

когато при цветята спира,

нектар от тях да си събира...

Погледнала я с превъзходство,

мухата, черно - сива...

И с реверанс...

предложила...

да потанцуват...

а после,... даже и да се бракуват!

Пчеличката от изненада...

Забравила, че това е свада!

Пчелите със мухите не танцуват!!!...

И абсолютно!

Сто процентно!

Невъзможно е...да се бракуват!

Помислила си го пчелата!

И много искала,

със чест, да се оттегли от играта!

Ала мухата,

вкусила нектара вече,

била решила твърдо:

Пчелата ще е,

нейната невеста!

Така осигурява всичко -

грижа, чист, топъл дом...и

мед до смърт!

И убедителна била,

като във битка на живот и смърт!

Кой знае как...

Кой знае и защо...

Пчеличката приела,

това странно същество...

Във кошера довела,

жениха си избран...

И забръмчали всички дружно...

От старшини,

до младите работнички!

Къде се е видяло, чуло...

Пчелата, за муха да се венчава!

Мухата в своите ръце

и тук борбата взела...

Кълняла се със всичките нозе...

Такваз любов, не се познава!

Че ще обича, тачи и обгрижва,

пчеличката до сетен край!

Че няма друг такава обич...

и че за нея ще е край...

пчеличката, от таз венчавка,

ако оттегли се

и я забрави!...

Пчелите, работливи...

до тоз момент,

такова чудо не видели...

Отдръпнали се на съвет...

Обичали си те пчеличката!

Тя младичка била...

Не знаела добре,

какви злини я дебнат по света...

Три дълги дни бръмчели!...

Три дълги дни будували!...

Три дълги дни обсъждали...

И най-накрая,

кошерът решил...

На малката пчеличка,

да не пречупват сърчицето...

и на мухата, шанса да дадат...

Да им покаже,

как менят се времената...

и как според мухата -

мухата жени се , дори за слон!

На всички Вас...

от тук нататък...Ви е ясно...

Мухата,

даже и амбициозна,

не ще превърне се в пчела!

Труда за нея,

не е радост, не е гордост...

А красотата,... е в обора пълен...

Не във поляни... пълни със цветя!

След сватбата мухата,

показала какво е истинското й лице...

Решила Тя ,

да определя правилата

и в кошера да носи ТЯ корона!

Забравила, що грижа е, и що е обич!

Забравила във що се клела!

А уважението ,

то за нея, непозната дума е!

Един след друг...

от нея всички се отдръпнали!

Арогантността и гордостта й...

оставили я да царува

само в собственият й

измислен свят!

Пчеличката,

макар и млада

от труд и мъка...

почти прекършила крила...

Почти загубила си пътя!

И скръбна, дълго все била...

Ала от горе...

някой мислел си за нея...

Огряла я звезда...

Разбрала,

грешки в любовта се правят!...

Не е единствена, не е сама!

И кошерът бил там...

подал й своята ръка!

Поука, кой каквато е извлякъл...

да я запази в себе си за дълго...

Едно обаче става ясно...

Мухата на пчела не става...

и мед...

не чакайте от нея!

Valentina N.V. / Mitova

04/04/20

4Зоя Раднева and 3 others