Спокойно влезе, тихо седна,
изпълни стаята с тишина.
Ти, моя муза ненагледна,
затвори отвън омразата в света!
Не е ли малко късно - чак сега да идваш?
Аз вече съм пораснал, леко побелял.
Не бързай ти да си отиваш –
седни да пием по коняк с топъл чай.
Защо ме гледаш тъжно, изпитателно?
Нима не те търсих и на двадесет, и на тридесет.
Съжалявам много! Искаш обяснение изчерпателно.
О’кей. Има време, аз не бързам, вече съм на четиридесет.
Моля те, не ме оставяй само аз да говоря.
Наздраве! Усмихни се – стопи малко тъмнината.
Нека само да те гледам – не съм готов да споря.
Ела моля те отново – да изгониш самотата.
© Евгени Генчев Все права защищены