Спокойно влезе, тихо седна,

изпълни стаята с тишина.

Ти, моя муза ненагледна,

затвори отвън омразата в света!

Не е ли малко късно - чак сега да идваш?

Аз вече съм пораснал, леко побелял.

Не бързай ти да си отиваш –

седни да пием по коняк с топъл чай.

Защо ме гледаш тъжно, изпитателно?

Нима не те търсих и на двадесет, и на тридесет.

Съжалявам много! Искаш обяснение изчерпателно.

О’кей. Има време, аз не бързам, вече съм на четиридесет.

Моля те, не ме оставяй само аз да говоря.

Наздраве! Усмихни се – стопи малко тъмнината.

Нека само да те гледам – не съм готов да споря.

Ела моля те отново – да изгониш самотата.