28 окт. 2009 г., 19:52

Муза

625 0 0

 

 

Като сълзи по моето лице се ронят,

капят тихо стихове.

Далече от душата ми те идват,

от тайни скрити светове,

разказват най-различни чувства,

стаени в моето сърце.

Душата ми поезия избликва

и бързат моите ръце,

да могат всичко да запишат

на момента, независимо къде.

 

Когато стихове аз пиша,

като че някой ми чете.

Във рима всичко диша

и живее в редове.

Внезапно музата ми идва,

говори ми неща,

които никога не мога да повторя,

но на момента мога да ги изразя.

Музата ми днес започна

от много рано сутринта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...