Като сълзи по моето лице се ронят,

капят тихо стихове.

Далече от душата ми те идват,

от тайни скрити светове,

разказват най-различни чувства,

стаени в моето сърце.

Душата ми поезия избликва

и бързат моите ръце,

да могат всичко да запишат

на момента, независимо къде.

Когато стихове аз пиша,

като че някой ми чете.

Във рима всичко диша

и живее в редове.

Внезапно музата ми идва,

говори ми неща,

които никога не мога да повторя,

но на момента мога да ги изразя.

Музата ми днес започна

от много рано сутринта...