Oct 28, 2009, 7:52 PM

Муза

  Poetry
627 0 0

 

 

Като сълзи по моето лице се ронят,

капят тихо стихове.

Далече от душата ми те идват,

от тайни скрити светове,

разказват най-различни чувства,

стаени в моето сърце.

Душата ми поезия избликва

и бързат моите ръце,

да могат всичко да запишат

на момента, независимо къде.

 

Когато стихове аз пиша,

като че някой ми чете.

Във рима всичко диша

и живее в редове.

Внезапно музата ми идва,

говори ми неща,

които никога не мога да повторя,

но на момента мога да ги изразя.

Музата ми днес започна

от много рано сутринта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...