Музата на поета

2 окт. 2020 г., 00:32

Поэзия » Другая

315 0 2

Поетите битуват в светлината,

онази дето словото прегръща.

Те тъй устройват си нещата,

в картини думите превръщат.

А тяхна муза вечна е душата,

и страдаща и в щастие пленена.

Тъй жива и модел е и ваятел,

в картините на думи е споена.

Тя блясва в празнични воали,

за драми и комедии поема.

Разкъсва в сълзи с нежност гали,

и битие обръща щом я вземеш.

Икона нежна грее на стената,

а в залез изгрева се слива.

Огряното море за миг проблясва,

в здрач хоризонта се покрива.

Лицето свое често тя променя,

в палитрата на чувства разнолики.

И както камъкът тежи във свое време,

огрява всяка муза миговете си велики.