Музата на поета
Поетите битуват в светлината,
онази дето словото прегръща.
Те тъй устройват си нещата,
в картини думите превръщат.
А тяхна муза вечна е душата,
и страдаща и в щастие пленена.
Тъй жива и модел е и ваятел,
в картините на думи е споена.
Тя блясва в празнични воали,
за драми и комедии поема.
Разкъсва в сълзи с нежност гали,
и битие обръща щом я вземеш.
Икона нежна грее на стената,
а в залез изгрева се слива.
Огряното море за миг проблясва,
в здрач хоризонта се покрива.
Лицето свое често тя променя,
в палитрата на чувства разнолики.
И както камъкът тежи във свое време,
огрява всяка муза миговете си велики.
© Петър Петров All rights reserved.
