21 июл. 2009 г., 20:48

Музика

645 0 4

Нима животът не е само музика,

в която да се скрием от света,

за да ни топли като фина туника

и да не помним, че сме без лица.

И в нея всички просто да изгаряме,

опитвайки да станем пак едно

с душите си, които не разтваряме,

защото сме във битка за ребро.

Но музика е утрото и слънцето,

и айсбергът, когато се топи,

и в нея точно скрили сме от кълнчето,

което да ни ражда пак с мечти,

за да ни води в пътя ни към нищото

в забързаното бягство към безкрай

и да ни дава нова вяра в личното,

и в правото да търсим земен рай.

Нима животът не е само музика,

заслушаш ли се в плачещия свят,

подменящ само свойта стара туника,

тъй както сменя селото със град.

За да издигне пак от кули паднали

поредна песен от вълшебен цвят

и в нея всички да сме живи ангели,

владеещи над своя собствен ад.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...