21.07.2009 г., 20:48 ч.

Музика 

  Поезия » Философска
436 0 4

Нима животът не е само музика,

в която да се скрием от света,

за да ни топли като фина туника

и да не помним, че сме без лица.

И в нея всички просто да изгаряме,

опитвайки да станем пак едно

с душите си, които не разтваряме,

защото сме във битка за ребро.

Но музика е утрото и слънцето,

и айсбергът, когато се топи,

и в нея точно скрили сме от кълнчето,

което да ни ражда пак с мечти,

за да ни води в пътя ни към нищото

в забързаното бягство към безкрай

и да ни дава нова вяра в личното,

и в правото да търсим земен рай.

Нима животът не е само музика,

заслушаш ли се в плачещия свят,

подменящ само свойта стара туника,

тъй както сменя селото със град.

За да издигне пак от кули паднали

поредна песен от вълшебен цвят

и в нея всички да сме живи ангели,

владеещи над своя собствен ад.

© Веселин Веселинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??