Музика
Нима животът не е само музика,
в която да се скрием от света,
за да ни топли като фина туника
и да не помним, че сме без лица.
И в нея всички просто да изгаряме,
опитвайки да станем пак едно
с душите си, които не разтваряме,
защото сме във битка за ребро.
Но музика е утрото и слънцето,
и айсбергът, когато се топи,
и в нея точно скрили сме от кълнчето,
което да ни ражда пак с мечти,
за да ни води в пътя ни към нищото
в забързаното бягство към безкрай
и да ни дава нова вяра в личното,
и в правото да търсим земен рай.
Нима животът не е само музика,
заслушаш ли се в плачещия свят,
подменящ само свойта стара туника,
тъй както сменя селото със град.
За да издигне пак от кули паднали
поредна песен от вълшебен цвят
и в нея всички да сме живи ангели,
владеещи над своя собствен ад.
© Веселин Веселинов All rights reserved.
