Музика
Останах сам... оглеждам се във чаша ром
и леден къс, небрежно плуващ в нея.
Къде изгуби се сред спомените моят дом?
Да... дишам още – значи, че живея...
"Убива пушенето" – казват – но едва ли...
Със хлад запалвам предпоследната цигара...
Аз помня как... прегърнати, в това легло сме спали.
Любов – финален стон на прашната китара...
Защо ли нежно галя кадифената ù кожа...
И пак защо – се чувствам тъй самотен...
Такава част си ти от мен – без теб не може
латерната в сърцето ми да заработи!
Сега душата ми ще пее акапелно
без струните на лачената ти цигулка –
във мислите ми – демонично свири чело...
Копнежите са празна детска люлка.
Остана да досвиря собствената си симфония
по черните клавиши на пианото обречено.
Със мрачни тонове посрещам гордо своята ирония
и те – на нотите на твоя лик са вречени.
Останах сам... оглеждам се във тези звуци...
Топи се бавно във гърдите ми парче от лед.
Прохождат даже и надеждите ми куци
дори от болката във спомена за песента със теб...
© Александър Охрименко Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Защо, по дяволите, съм си мислела, че мъжете не могат да обичат? Явно съм била в грешка...
-
Браво и от мен!
Хареса ми! -
Уаааау! Какъв стих само!!! Поздрави!
-
Засвири тъжна мелодия,
цигуларю.
С тънък лъч светлина
нежните струни
приплъзвай.
С дъх
на южни целувки
свойта болка излей.
И свири.
За нея единствено...
Много хубав стих, много! Не крия, че от четирите публикувани досега, той най-много ми допадна. Може би точно това е твоят стил.
Кой знае? 
Поздрави!
И продължавай!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
по черните клавиши на пианото обречено."
Всеки свири собствената си симфония... Поздравления!