Емил (Емил Манов)
42 0
18 мар. 2007 г., 12:46

МУЗИКАЛЕН ЕТЮД 

  Поэзия
1457 0 8

МУЗИКАЛЕН ЕТЮД

 

Просторна стая, мека светлина,

едно пиано бяло и красиво

във ъгъла, сред глуха тишина,

стои самотно, тъжно, мълчаливо...

 

И сякаш само времето е спряло,

затворено в един вълшебен свят

от музика, която е умряла

под звуците на късен листопад...

 

Но шум неясен тихо приближава,

когато с леки стъпки влизаш ти,

и в миг отново всичко оживява;

любов, надежда, вяра и мечти...

 

 

Ръцете ти клавишите целуват,

клавишите изящни черно-бели,

и в стаята тържествено нахлуват

на музиката дивните й трели...

 

Една соната в си бемол мажор

трепти и леко, светло се издига

във въздуха, но в до диез минор

едно ноктюрно тъжно я настига...

 

Навън е ясен, топъл слънчев ден,

природата е толкова красива,

а вътре – полонеза на Шопен

под пръстите ти нежно се разлива...

 

Клавишите отпускаш леко ти

и те замлъкват бавно в тишината,

и се стопяват твоите черти,

изчезват като сън със светлината...

 

И стаята потънала е в мрак,

пианото мълчи във тишината,

не зная ще те видя ли аз пак,

за да прогоним двама самотата?!

 

Не зная, ала все звучи във мен

онази незабравена соната,

и пак си спомням онзи чуден ден,

когато бях пленен от светлината

 

на твоя образ чист и съвършен –

видение и дар на красотата

във онзи свят, до болка отразен

чрез музиката светла на душата

в една соната нежна на Шопен...

 

 

 

 

© Емил Манов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??