МУЗИКАЛЕН ЕТЮД
МУЗИКАЛЕН ЕТЮД
Просторна стая, мека светлина,
едно пиано бяло и красиво
във ъгъла, сред глуха тишина,
стои самотно, тъжно, мълчаливо...
И сякаш само времето е спряло,
затворено в един вълшебен свят
от музика, която е умряла
под звуците на късен листопад...
Но шум неясен тихо приближава,
когато с леки стъпки влизаш ти,
и в миг отново всичко оживява;
любов, надежда, вяра и мечти...
Ръцете ти клавишите целуват,
клавишите изящни черно-бели,
и в стаята тържествено нахлуват
на музиката дивните й трели...
Една соната в си бемол мажор
трепти и леко, светло се издига
във въздуха, но в до диез минор
едно ноктюрно тъжно я настига...
Навън е ясен, топъл слънчев ден,
природата е толкова красива,
а вътре – полонеза на Шопен
под пръстите ти нежно се разлива...
Клавишите отпускаш леко ти
и те замлъкват бавно в тишината,
и се стопяват твоите черти,
изчезват като сън със светлината...
И стаята потънала е в мрак,
пианото мълчи във тишината,
не зная ще те видя ли аз пак,
за да прогоним двама самотата?!
Не зная, ала все звучи във мен
онази незабравена соната,
и пак си спомням онзи чуден ден,
когато бях пленен от светлината
на твоя образ чист и съвършен –
видение и дар на красотата
във онзи свят, до болка отразен
чрез музиката светла на душата
в една соната нежна на Шопен...
© Емил Манов All rights reserved.
Пленително! 
