Не разбирам живея ли без корен, без стебло.
Растящо цвете без листа и цвят под стъкленица суха.
Изглеждам грозно – въже от тръни намотано на кълбо,
съзнанието ми изгнило, а душата – куха.
Сълзите ми се раждат бързи, едри и горещи капки.
Пързалят се студени по лицето и умират на стъкла.
Устните ми все горчат на вкус, а пък изглеждат сладки.
Вчера мислех, че съм пеперуда, но не можах да полетя.
От стара музикална кутия извива се песен позната.
Сърцето плаче и се смее във един и същи тон.
Днес вярвам, че съм ангел, но не си намирам крилата.
Или може би листо отвято от откършен клон... ...