15.06.2018 г., 23:51

Музикална кутия 2

1.3K 0 1

Не разбирам живея ли без корен, без стебло.

Растящо цвете без листа и цвят под стъкленица суха.

Изглеждам грозно – въже от тръни намотано на кълбо,

съзнанието ми изгнило, а душата – куха.

 

Сълзите ми се раждат бързи, едри и горещи капки.

Пързалят се студени по лицето и умират на стъкла.

Устните ми все горчат на вкус, а пък изглеждат сладки.

Вчера мислех, че съм пеперуда, но не можах да полетя.

 

От стара музикална кутия извива се песен позната.

Сърцето плаче и се смее във един и същи тон.

Днес вярвам, че съм ангел, но не си намирам крилата.

Или може би листо отвято от откършен клон...

 

Неестествено присъствам сякаш, променям се странно.

Всяка сутрин нова се раждам, всяка вечер една и съща умирам.

Мелодията на сърцето ми звучи глухо и бавно,

написана от чувствата, с които заспивам.

 

И няма думи. Отдавна спрях в съзнанието да ги чувам.

Чувствам, че съм лед, а пък в очите ми гори.

Опитах се под тихите ѝ звуци да танцувам,

но от стъклата под краката ми боли.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nikolova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...