Jun 15, 2018, 11:51 PM

Музикална кутия 2

  Poetry » Other
1.3K 0 1

Не разбирам живея ли без корен, без стебло.

Растящо цвете без листа и цвят под стъкленица суха.

Изглеждам грозно – въже от тръни намотано на кълбо,

съзнанието ми изгнило, а душата – куха.

 

Сълзите ми се раждат бързи, едри и горещи капки.

Пързалят се студени по лицето и умират на стъкла.

Устните ми все горчат на вкус, а пък изглеждат сладки.

Вчера мислех, че съм пеперуда, но не можах да полетя.

 

От стара музикална кутия извива се песен позната.

Сърцето плаче и се смее във един и същи тон.

Днес вярвам, че съм ангел, но не си намирам крилата.

Или може би листо отвято от откършен клон...

 

Неестествено присъствам сякаш, променям се странно.

Всяка сутрин нова се раждам, всяка вечер една и съща умирам.

Мелодията на сърцето ми звучи глухо и бавно,

написана от чувствата, с които заспивам.

 

И няма думи. Отдавна спрях в съзнанието да ги чувам.

Чувствам, че съм лед, а пък в очите ми гори.

Опитах се под тихите ѝ звуци да танцувам,

но от стъклата под краката ми боли.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nikolova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...