Мяра
Безсънна нощ...
Безпътна!
От безверие.
Безумие витае.
След доверие.
Безводна.
И безплодна!
След двуличие
на някакви
безсъвестни величия.
Безвластна съм.
В разкол!
Отвред -
мълчание.
Душата ми се гърчи -
в изпитание.
В предмостието
тътне изстъпление!
Без дъх -
през мрак -
пристъпва просветление.
Развиделява...
Кипнало ридание
разцепва тишината -
след терзание.
Къде е, Боже,
моето призвание?
Защо съм запокитена
в страдание?
Душата ми е Твоя.
Тленност - ничия!
Оставаме с Живота -
пак различия.
Да! Дива съм!
От люлката - с отличие.
Парливо-щура!
Мяра.
За безличие!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Донка Василева Все права защищены
