11 янв. 2010 г., 06:50

Мястото, където вярват в любовта (2)

682 0 4

Когато ми казваш, че дишаш за мен
и гледаш очите ми, вземайки всичко, 
не виждаш, че истински вярвам във теб, 
как сляпо ти вярвам, че ти ме обичаш. 

Не мислиш, но силно ще ме заболи,
когато вратата затвориш след теб, 
когато в светът ми не сме с теб сами, 
когато в безкрая ще мръзна кат' в лед. 

Не мислиш ли колко ще страда по теб
сърцето, което на прах ще разбиеш?
Как целият свят изведнъж ще се спре,
как ти ще престанеш любов да разливаш. 

Ръцете ще тръпнат, протегна ли пак
дланта си към твоето нежно лице, 
студено ще е, тъй студено - кат' в мрак, 
да топлиш ще искам... но и ти ще се спреш. 

Ще ме нараняваш в студената нощ,
ще посягам към теб, но ти ще си сърп 
и нежното в мен ще убиваш кат' с нож, 
... но ще се влюбвам безкрай, сякаш в нов водовърт...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивона Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...