11 ene 2010, 6:50

Мястото, където вярват в любовта (2)

683 0 4

Когато ми казваш, че дишаш за мен
и гледаш очите ми, вземайки всичко, 
не виждаш, че истински вярвам във теб, 
как сляпо ти вярвам, че ти ме обичаш. 

Не мислиш, но силно ще ме заболи,
когато вратата затвориш след теб, 
когато в светът ми не сме с теб сами, 
когато в безкрая ще мръзна кат' в лед. 

Не мислиш ли колко ще страда по теб
сърцето, което на прах ще разбиеш?
Как целият свят изведнъж ще се спре,
как ти ще престанеш любов да разливаш. 

Ръцете ще тръпнат, протегна ли пак
дланта си към твоето нежно лице, 
студено ще е, тъй студено - кат' в мрак, 
да топлиш ще искам... но и ти ще се спреш. 

Ще ме нараняваш в студената нощ,
ще посягам към теб, но ти ще си сърп 
и нежното в мен ще убиваш кат' с нож, 
... но ще се влюбвам безкрай, сякаш в нов водовърт...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивона Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...