Мястото, където вярват в любовта (2)
Когато ми казваш, че дишаш за мен
и гледаш очите ми, вземайки всичко,
не виждаш, че истински вярвам във теб,
как сляпо ти вярвам, че ти ме обичаш.
Не мислиш, но силно ще ме заболи,
когато вратата затвориш след теб,
когато в светът ми не сме с теб сами,
когато в безкрая ще мръзна кат' в лед.
Не мислиш ли колко ще страда по теб
сърцето, което на прах ще разбиеш?
Как целият свят изведнъж ще се спре,
как ти ще престанеш любов да разливаш.
Ръцете ще тръпнат, протегна ли пак
дланта си към твоето нежно лице,
студено ще е, тъй студено - кат' в мрак,
да топлиш ще искам... но и ти ще се спреш.
Ще ме нараняваш в студената нощ,
ще посягам към теб, но ти ще си сърп
и нежното в мен ще убиваш кат' с нож,
... но ще се влюбвам безкрай, сякаш в нов водовърт...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивона Иванова Всички права запазени
Госпожица Калифорния го е пуснала 
