Мяу!
И защо доверчиво (за кой ли път) с гола душа,
пак загърбила опит и рани, поуки политнах?
Стари грешки загърбила, ала отново греша,
знам, кога и какво дебне котката – тъй любопитна.
Ала знам, че и девет живота е скътала тя,
знам, че винаги пада на своите лапи и дръзка,
като луда по покриви хлъзгави ето – летя...
За какво е сърцето щом обич и нежност не пръска?
Ще се спра някой ден. След последния онзи живот,
но едва ли ще бъде по-мъдър, макар и девети.
С тихо: — Мяу! – за последно... Търсете ме над, или под,
онзи лудия мартенски Месец... С душата ми свети...
https://youtu.be/67zMNXf1U6Q
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
